Историята на едно спасено коте, което дойде с нас в с. Бяла паланка и реши, че това е неговият дом.
В „Горското“ идват много хора. Един от обитателите му обаче е тук почти през цялото време и е напълно убеден, че мястото принадлежи на него.
Това е Лео.
Намерихме го на улицата. Беше в тежко състояние и със силно увредено зрение.
Когато го заведохме на ветеринар, прогнозата не беше добра. Не ни дадоха голяма надежда, че зрението му ще се възстанови напълно.
Точно по това време прекарвахме почти цялото си време в с. Бяла паланка. Възстановяването на „Горското“ беше в разгара си и семейството ни беше основно тук. Затова взехме Лео с нас.
Тогава смятахме, че просто ще бъде с нас, докато работим по къщата. Лео очевидно имаше друг план.
В „Горското“ Лео прогледна
Малко по малко Лео свикна с новото място. Научи къщата, двора и всички онези кътчета, до които една котка по някаква причина винаги успява да стигне.
Постепенно започнахме да забелязваме и друго. Зрението му се подобряваше.
Котето, за което първоначално не бяхме сигурни колко добре ще може да вижда, започна да се движи уверено из двора и да живее съвсем нормален котешки живот.
Не можем да кажем защо точно се случи така. Знаем само, че когато дойде тук, Лео почти не виждаше добре.
А в „Горското“ прогледна.
Опитахме да го върнем в града
След време решихме, че можем да върнем Лео обратно с нас в апартамента.
Това продължи кратко.
В града той беше неспокоен и очевидно не приемаше апартамента за свой дом. Стигна се дотам, че за малко не скочи през терасата.
За нас това беше достатъчно.
Върнахме го обратно в с. Бяла паланка.
Оттогава Лео живее в „Горското“.
Вече е част от „Горското“
Днес Лео е нашият домашен любимец и постоянен обитател на вилите.
Той е обезпаразитен и кастриран и е свикнал с присъствието на хора.
Всъщност „свикнал“ е доста меко казано. Лео е изключително общителен. Понякога дори повече, отколкото човек е поискал.
Ако дойдете в „Горското“, има голяма вероятност той сам да реши кога е време да се запознаете.
Къде точно живее?
Най-точният отговор е: навсякъде.
Когато сме в „Горското“, Лео обикновено е около нас. Спи при нас, следва ни из двора и внимателно наблюдава всичко, което се случва.
Когато ни няма, сам си избира къде да спи. Пейка, стол, кошница, двор, някое закътано място – за него границата между „мое“ и „чуждо“ практически не съществува.
Лео проверява кой е пристигнал
Ако в „Горското“ дойдат нови хора, Лео обикновено не чака дълго, преди да се появи.
Той е любопитен, общителен и достатъчно самоуверен, за да покаже на всеки новодошъл, че всъщност гостите са дошли в неговия дом.
Понякога ще поиска внимание. Понякога просто ще седне наблизо. А понякога вероятно ще бъде малко досаден.
Това също е част от характера му.
Пазителят
Затова започнахме да го наричаме пазителя на „Горското“.
Не защото е особено страшен пазач.
По-скоро защото живее тук постоянно, знае всяко кътче и се държи така, сякаш лично отговаря за всичко.
Като се замислим, вероятно според Лео точно така стоят нещата.