За нас „Горското“ не започна с покупката на стара къща. Започна много по-рано - с едно безгрижно и незабравимо детство в с. Бяла паланка.
По сведенията, запазени за мястото, сградите на Горското са построени в края на 30-те години на миналия век.
През следващите десетилетия тук е кипял живот. Мястото е било казарма, горско стопанство, читалище, библиотека и дом за учителите в района.
За мен Горското винаги е било много повече от няколко сгради. Тук са останали едни от най-скъпите ми детски спомени.
Безкрайни игри на футбол, криеница и „стражари и апаши“. Приятелства за цял живот. Първи трепети. Много смях. И онова усещане за свобода, което само детството може да даде.
Тук пораснах.
После животът се промени.
Сградите постепенно опустяха. Покривите започнаха да се рушат, дворът потъна в бурени, а мястото, което помнехме пълно с хора, потъна в тишина.
„Всеки път, когато минавах оттук, извъртах поглед встрани. Беше ми болно.“
Един ден доведох тук собствените си деца.
Първоначалният страх от рушащите се сгради бързо отстъпи място на спомените. Разказвах им за моето детство и виждах любопитството и вълнението в очите им.
Спомних си свободата да тичаш бос по тревата до късно вечер. Да се къпеш в реката. Да лежиш върху нагретите от слънцето скали. Да ловиш раци. Да слушаш страшни истории под стария бор.
„А дали и те могат да изпитат свободата, която имахме ние?“
Няколко месеца по-късно съвсем случайно разбрахме, че имотът се продава.
Без много сметки, но с огромно желание и вълнение, решихме да го купим.
Тогава все още не подозирахме колко дълъг път ни предстои.
Последваха повече от три години труд.
Безброй пътувания. Безсънни нощи. Огромни усилия, средства и моменти, в които си мислехме, че няма да успеем.
Но още от самото начало знаехме едно - не искаме да заличим старото, за да направим нещо ново.
Запазихме всичко, което времето все още позволяваше да бъде спасено - оригиналната каса на входната врата с табелата и инвентарния номер, старите врати в помещенията на сградата, част от естествените подови настилки.
При ремонта на покрива ни очакваше една необичайна находка.
Върху една от старите греди открихме печат, свързан с времето на Третия райх. Именно той ни накара за първи път да започнем да питаме по-подробно хората в Бяла паланка за произхода и възрастта на сградата.
Според разказите, които достигнаха до нас, основната сграда вероятно е строена около годините на Втората световна война.
За съжаление, в хаоса на мащабния ремонт гредата с печата беше изгубена.
Истината е, че не знаем цялата история на тази къща. И може би точно това я прави още по-интересна.
Днес сградите отново стоят изправени. Дворът отново е зелен и жив.
Зад старите врати има топли цветове, мека светлина, дърво и естествени материали. Създадохме съвременен уют и комфорт, без да отнемаме характера на старото място.
Но възстановяването на сградите никога не беше крайната ни цел.
Мечтата ни беше да върнем живота там, където той почти беше изчезнал.
И хора, които ще оставят тук своите собствени спомени.
