Бояджийската пътека – легендата за знаците под мъха

Някъде над Бяла паланка, край Голямата река и скалите над Скока, има стара пътека, която местните наричат Бояджийската.

Името звучи спокойно и почти делнично. Ако човек не знае историята, лесно би предположил, че някога по нея е минавал бояджия или че наблизо са събирали нещо, от което се е приготвяла боя.

Само че местният разказ е съвсем друг.

Преди много години жители на Бяла паланка започнали да забелязват непознат човек край скалите над водопада Скока. Той не се появил само веднъж. В продължение на няколко дни се връщал на едно и също място и обхождал камъните, покрити с мъх.

Навеждал се, отстранявал мъха и внимателно оглеждал скалата отдолу.

В малко село подобно нещо трудно остава незабелязано. Особено когато непознат човек дни наред се връща сам към едни и същи скали.

Накрая някой го попитал какво търси.

Оттам, разказват, останало и името - Бояджийската пътека.

Само че непознатият не бил бояджия.

Според преданието бил иманяр.

Какво търсел под мъха

Човекът не събирал мъха. Махал го, защото търсел нещо върху самия камък.

Търсел нишани - издълбани знаци по скалите, за които в иманярските предания се вярвало, че могат да сочат към място, където е скрито богатство.

Такива разкази не са необичайни за българските планини. В тях знакът почти никога не е случаен - кръг, кръст, стрела, дупка, фигура на животно или друга маркировка, която има смисъл само за онзи, който знае как да я чете.

Именно затова историята за Бояджийската пътека е толкова силна. Тя не започва със съкровище, а със знак.

Някъде под мъха може да има нещо, което всички останали виждат като обикновен камък, а един човек гледа като карта.

Дали непознатият е знаел какъв точно знак търси? Дали е носел със себе си стара карта? Дали някой му е разказал какво трябва да намери?

Не знаем.

Не знаем и дали е открил онова, за което е идвал.

Но пътеката останала.

И името ѝ също.

Нишаните и Белязаната скала

Разказът за непознатия става още по-интересен, когато погледнем имената на местностите в същия район.

По долината на Голямата река е описана и скала, известна като Нишан кая - Белязаната скала.

Според местния разказ някога по нея се виждал издълбан знак. Той е описван като кръг, голям приблизително колкото чиния, с резки вътре, които напомняли стрелките на часовник.

По-ниско, край реката, се споменавал и друг белязан камък, върху който хората виждали фигура, наподобяваща софра с лъжици.

Това не доказва, че някъде е имало скрито имане. Но показва защо човек, който вярва в подобни знаци, би обикалял точно този район и би махал мъха от скалите.

И тук легендата започва да се усеща по различен начин.

Ако някога вървите по стара горска пътека над Бяла паланка и видите камък, покрит с дебел мъх, вероятно няма да очаквате да намерите съкровище под него.

Но ако вече знаете историята за Бояджията, със сигурност ще го погледнете малко по-дълго.

Мястото зад историята

Бояджийската пътека е свързана с района на Голямата река и Скока над Бяла паланка - част от Стара планина, където гората, реката, скалите и старите пътища естествено се преплитат.

Днес можем да се движим с карта и GPS. За хората преди нас ориентирите са били други - ридове, чешми, извори, големи камъни, завои на реката и места с имена, които се предават от поколение на поколение.

И когато едно място има име, често има и история.

В случая с Бояджийската пътека историята е оцеляла достатъчно дълго, за да обяснява името и днес.

Дали човекът наистина е бил иманяр?

Дали наистина е търсил нишани?

Дали някъде по тези скали е имало знак, който е знаел как да разпознае?

Няма как да кажем със сигурност.